"11 минути ",П.К. - избрани моменти 3

Имало едно време едно птиче. То имало прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.
Веднъж някаква жена видяла птичето и се влюбила в него. Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето й биело по-бързо, очите и блестели от вълнвние. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го.
И тогава й хрумнала следната мисъл: а ако то поиска да види далечните планини! Жената се изплашила, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. И усетила завист, завиждала на птичето за способността му да лети.
Почувствала се самотна.
И решила:" Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никъде повече няма да отлети."
Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено в клетка.
По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта й и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали:"Ти имаш всичко". Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него. А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жяната престанала да му обръща внимание, срещала се с него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.
Един прекрасен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него. Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за първи път да лети доволно сред облаците.
Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота.
Без птичето животът загубил за нея всчкакъв смисъл и скоро смъртта почукала на вратата й.
"Защо си дошла?", попитала тя смъртта.
"За да можеш да летиш отново с него в небесата - отвърнала смъртта. - Ако го беше оставила да отлита и пак да се връща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш; а сега се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново."

"11 минути ",П.К. - избрани моменти 2

"Време да се родиш и време да умреш;
време да садиш, и време да скубеш насаденото;
време да убиваш, и време да лекуваш;
време да събаряш, и време да съграждаш;
време да плачеш и време да се смееш;
време да тъгуваш, и време да играеш;
време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни;
време да прегръщаш, и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш, и време да губиш;
време да къташ, и време да пилееш;
време да раздираш, и време да съшиваш;
време да мълчиш, и време да говориш;
време да обичаш, и време да мразиш;
време за война, и време за мир."...

I cry when angels deserve to DIE!!!

Поредната мислъл за самоубийство.
Нож
Пушка, 12 калибър
Скок от високо.. от достатъчно високо..
Успокойтелни ..Сънотворни... Антидепресанти..? Лекарства?!

Убийство...?
Масово..?

Защо?

Защо АЗ?

Живота.....

А ти мислиш ли за самоубийство понякога??