Имало едно време едно птиче. То имало прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.
Веднъж някаква жена видяла птичето и се влюбила в него. Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето й биело по-бързо, очите и блестели от вълнвние. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го.
И тогава й хрумнала следната мисъл: а ако то поиска да види далечните планини! Жената се изплашила, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. И усетила завист, завиждала на птичето за способността му да лети.
Почувствала се самотна.
И решила:" Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никъде повече няма да отлети."
Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено в клетка.
По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта й и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали:"Ти имаш всичко". Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него. А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жяната престанала да му обръща внимание, срещала се с него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.
Един прекрасен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него. Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за първи път да лети доволно сред облаците.
Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота.
Без птичето животът загубил за нея всчкакъв смисъл и скоро смъртта почукала на вратата й.
"Защо си дошла?", попитала тя смъртта.
"За да можеш да летиш отново с него в небесата - отвърнала смъртта. - Ако го беше оставила да отлита и пак да се връща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш; а сега се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново."
Неделя, 2008, Май 18
"11 минути ",П.К. - избрани моменти 2
"Време да се родиш и време да умреш;
време да садиш, и време да скубеш насаденото;
време да убиваш, и време да лекуваш;
време да събаряш, и време да съграждаш;
време да плачеш и време да се смееш;
време да тъгуваш, и време да играеш;
време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни;
време да прегръщаш, и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш, и време да губиш;
време да къташ, и време да пилееш;
време да раздираш, и време да съшиваш;
време да мълчиш, и време да говориш;
време да обичаш, и време да мразиш;
време за война, и време за мир."...
..."Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани дълго." Можем само да й кажем:"Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш"...
време да садиш, и време да скубеш насаденото;
време да убиваш, и време да лекуваш;
време да събаряш, и време да съграждаш;
време да плачеш и време да се смееш;
време да тъгуваш, и време да играеш;
време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни;
време да прегръщаш, и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш, и време да губиш;
време да къташ, и време да пилееш;
време да раздираш, и време да съшиваш;
време да мълчиш, и време да говориш;
време да обичаш, и време да мразиш;
време за война, и време за мир."...
..."Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани дълго." Можем само да й кажем:"Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш"...
Етикети:
чужди думи - мои мисли
"11 минути ",П.К. - избрани моменти 1
"Имало едно време една, проститутка, която се казвала...
Като всички останали проститутки и тя се родила девствена и невинна, а като девойка бе мeчтала да срещне мъжа на живота си (богат, красив и умен), да се омъжи (облечена в булчинска рокля), да има две деца (които да станат прочути като пораснат), да живее в хубава къща ( с изглед към океана)...
...Когато срещаме някого и се влюбваме в него, имаме чувството, че цялата вселена е на наша страна...
...Какво иска светът от мен? Да не поемам рискове? да се върна там откъдето съм дошла, без да имам смелостта да кажа "да" на живота?..
...Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост (на мен ми се е случвало толкова пъти), накрая разбира, че нищо не му принадлежи...
...Той цитира Сад, от когото не бях чела нищо, само бях чувала традиционните коментари за садизма като например това, че "опознаваме себе си само когато се сблъскаме с границите на собствените си възможности"...
...Аз съм две жени едновременно: едната желае цялата радост, цялата страст и всички приключения, които животът може да й предостави. Другата иска да бъде робиня на ротината, на семейния живот, на нещата, които могат да бъдат планирани и осъществени. Аз съм домакиня и проститутка, като двете живеят в едно тяло и водят борба помежду си.
Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Kогато се срещнем със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва нужното уважение, единият свят унищожава другия...
... Ще цитирам Платон, тъй като ще съм в присъствието на интелектуалец. Според Платон в началото на сътворението мъжете и жените не били такива, каквито са днес; имало само едно същество, което било ниско, само с едно тяло и един врат, главата му била с две лица, всяко от които гледало в различна посока. Все едно, че две същества от различен пол, четири крака и четири ръце се били сраснали откъм гърба.
Гръцките богове обаче били ревниви и видели, че едно създание с четири ръце работело повече, двете лица му позволявали да бъде постоянно нащрек, и не било възможно да бъде нападнато в гръб, а четирите му крака го правели по-издръжливо, когато се налагало да стои право или да ходи продължително.А това, което било най-ужасно според тях, били двата му различни полови органа - то не се нуждаело от никого, за да се възпроизвежда.
Тогава Зевс, върховният господар на Олимп, казал: "Измислих какво да направя, за да загубят тези простосмъртни силата си."
И с една гръмотевица разсякъл съществото на две, създавайки по този начин мъжа и жената. Това довело до увеличаване на населението на земята, като в същото време объркало и отслабило хората, защото те трябвало да търсят своята загубена половина, да я прегърнат отново и чрез тази прегръдка да си въсвърнат някогашната сила, способността да избягват предателствата, да издържат при дълго ходене и изморителен труд. Прегръдката, при която две тела отново се сливат в едно, ние наричаме секс...
...открих, че съществува не само една, а две истории за проституцията. Първата ти е много добре известна, защото това е и твоята история: красиво момиче поради най-различни причини открива, че единственият начин да оцелее е като продава тялото си. Някои от тези жени властват над цели нации както Месалина над Рим например, други се превръщат в митове като Мадам дьо Бари, трети флиртуват с авантюрата и смъртта едновременно като Мата Хари. Повечето от тях обаче никога не доживяват своя звезден миг, никога не се изправят срещу голямо предизвикателство: те завинаги си остават провинциални момичета, дошли в големия град да търсят слава, съпруг, авантюра, но откриват съвсем друга действителност, потапят се в нея за известно време, свикват и започват да мислят, че владеят положението, но не успяват да направят нещо повече.
Артистите правят своите скулптури и рисунки, писателите пишат книги отпреди три хиляди години. По същия начин и проститутките продължават да вършат работата си във времето така, сякаш нищо не се е променило. Искаш ли да научиш подробности?...
...За проститутки се говори още в класическите текстове, в египетските йероглифи, в шумерските писания, в Стария и Новия завет. Превръщането на проституцията в професия обаче става през шести век преди Христа, когато в Гърция законодателят Солон създава публични домове, контролирани от държавата, и започва да събира данъци от "търговията с плът". Атинските търговци се радват, понеже онова, което е било забранено, става легално. А самите проститутки били категоризирани в зависимост от данъците, които плащали.
Най-евтината се наричала порна - робиня, която принадлежала на съдържателите на заведението. След това идвал редът на перипатетика, която си намирала клиенти на улицата. А най-високата категория според цената и качеството заемала тъй наречената хетера, "компаньонката", която придружавала търговците в техните пътувания, посещавала скъпи ресторанти, разполагала изцяло с парите, които получавала, раздавала съвети, намесвала се в политическия живот на града. Както виждаш, това, което е било вчера, продължава да бъде и днес.
През средновековието поради предаваните по полов път болести...
...Другата история е за противоположното: свещената проституция.
...Ето какво пише гръцкият историк Херодот за Вавилон: "Там съществува един много странен обичай: всяка жена,родена в Шумер, е длъжна, поне веднъж в живота си, да отиде до храма на богинята Ищар и да отдаде тялото си на някой непознат на символична цена в знак на гостоприемство."
...Култът към богинята Ищар се раазпространил навсякъде из Близкия изток, достигнал до Сардиния и пристанищата на Средиземно море. По-късно, по време на Римската империя, друга богиня, Веста, изисквала или пълна девственост, или пълно отдаване. За да запазят свещения огън, весталките от нейния храм били длъжни да посвещават младежите и владетелите в тайните на сексуалността: пеели им еротични химни, изпадали в транс и предавали своя екстаз на околните, общувайки по този начин с божеството...
..."Когато седя пред вратата на кръчмата,
аз, Ищар, богинята, съм проститутка, майка, съпруга, божество.
Аз съм истинският Живот, макар че вие ме наричате Смърт.
Аз съм истинският Закон, макар че вие ме наричате Престъпница.
Аз съм това, което търсите, и това което постигате.
Аз съм това, което разпръснахте
и чието парчета сега събирате."...
...Искам да го забравя, имам нужда да обичам - само това, имам нужда да обичам...
Като всички останали проститутки и тя се родила девствена и невинна, а като девойка бе мeчтала да срещне мъжа на живота си (богат, красив и умен), да се омъжи (облечена в булчинска рокля), да има две деца (които да станат прочути като пораснат), да живее в хубава къща ( с изглед към океана)...
...Когато срещаме някого и се влюбваме в него, имаме чувството, че цялата вселена е на наша страна...
...Какво иска светът от мен? Да не поемам рискове? да се върна там откъдето съм дошла, без да имам смелостта да кажа "да" на живота?..
...Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост (на мен ми се е случвало толкова пъти), накрая разбира, че нищо не му принадлежи...
...Той цитира Сад, от когото не бях чела нищо, само бях чувала традиционните коментари за садизма като например това, че "опознаваме себе си само когато се сблъскаме с границите на собствените си възможности"...
...Аз съм две жени едновременно: едната желае цялата радост, цялата страст и всички приключения, които животът може да й предостави. Другата иска да бъде робиня на ротината, на семейния живот, на нещата, които могат да бъдат планирани и осъществени. Аз съм домакиня и проститутка, като двете живеят в едно тяло и водят борба помежду си.
Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Kогато се срещнем със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва нужното уважение, единият свят унищожава другия...
... Ще цитирам Платон, тъй като ще съм в присъствието на интелектуалец. Според Платон в началото на сътворението мъжете и жените не били такива, каквито са днес; имало само едно същество, което било ниско, само с едно тяло и един врат, главата му била с две лица, всяко от които гледало в различна посока. Все едно, че две същества от различен пол, четири крака и четири ръце се били сраснали откъм гърба.
Гръцките богове обаче били ревниви и видели, че едно създание с четири ръце работело повече, двете лица му позволявали да бъде постоянно нащрек, и не било възможно да бъде нападнато в гръб, а четирите му крака го правели по-издръжливо, когато се налагало да стои право или да ходи продължително.А това, което било най-ужасно според тях, били двата му различни полови органа - то не се нуждаело от никого, за да се възпроизвежда.
Тогава Зевс, върховният господар на Олимп, казал: "Измислих какво да направя, за да загубят тези простосмъртни силата си."
И с една гръмотевица разсякъл съществото на две, създавайки по този начин мъжа и жената. Това довело до увеличаване на населението на земята, като в същото време объркало и отслабило хората, защото те трябвало да търсят своята загубена половина, да я прегърнат отново и чрез тази прегръдка да си въсвърнат някогашната сила, способността да избягват предателствата, да издържат при дълго ходене и изморителен труд. Прегръдката, при която две тела отново се сливат в едно, ние наричаме секс...
...открих, че съществува не само една, а две истории за проституцията. Първата ти е много добре известна, защото това е и твоята история: красиво момиче поради най-различни причини открива, че единственият начин да оцелее е като продава тялото си. Някои от тези жени властват над цели нации както Месалина над Рим например, други се превръщат в митове като Мадам дьо Бари, трети флиртуват с авантюрата и смъртта едновременно като Мата Хари. Повечето от тях обаче никога не доживяват своя звезден миг, никога не се изправят срещу голямо предизвикателство: те завинаги си остават провинциални момичета, дошли в големия град да търсят слава, съпруг, авантюра, но откриват съвсем друга действителност, потапят се в нея за известно време, свикват и започват да мислят, че владеят положението, но не успяват да направят нещо повече.
Артистите правят своите скулптури и рисунки, писателите пишат книги отпреди три хиляди години. По същия начин и проститутките продължават да вършат работата си във времето така, сякаш нищо не се е променило. Искаш ли да научиш подробности?...
...За проститутки се говори още в класическите текстове, в египетските йероглифи, в шумерските писания, в Стария и Новия завет. Превръщането на проституцията в професия обаче става през шести век преди Христа, когато в Гърция законодателят Солон създава публични домове, контролирани от държавата, и започва да събира данъци от "търговията с плът". Атинските търговци се радват, понеже онова, което е било забранено, става легално. А самите проститутки били категоризирани в зависимост от данъците, които плащали.
Най-евтината се наричала порна - робиня, която принадлежала на съдържателите на заведението. След това идвал редът на перипатетика, която си намирала клиенти на улицата. А най-високата категория според цената и качеството заемала тъй наречената хетера, "компаньонката", която придружавала търговците в техните пътувания, посещавала скъпи ресторанти, разполагала изцяло с парите, които получавала, раздавала съвети, намесвала се в политическия живот на града. Както виждаш, това, което е било вчера, продължава да бъде и днес.
През средновековието поради предаваните по полов път болести...
...Другата история е за противоположното: свещената проституция.
...Ето какво пише гръцкият историк Херодот за Вавилон: "Там съществува един много странен обичай: всяка жена,родена в Шумер, е длъжна, поне веднъж в живота си, да отиде до храма на богинята Ищар и да отдаде тялото си на някой непознат на символична цена в знак на гостоприемство."
...Култът към богинята Ищар се раазпространил навсякъде из Близкия изток, достигнал до Сардиния и пристанищата на Средиземно море. По-късно, по време на Римската империя, друга богиня, Веста, изисквала или пълна девственост, или пълно отдаване. За да запазят свещения огън, весталките от нейния храм били длъжни да посвещават младежите и владетелите в тайните на сексуалността: пеели им еротични химни, изпадали в транс и предавали своя екстаз на околните, общувайки по този начин с божеството...
..."Когато седя пред вратата на кръчмата,
аз, Ищар, богинята, съм проститутка, майка, съпруга, божество.
Аз съм истинският Живот, макар че вие ме наричате Смърт.
Аз съм истинският Закон, макар че вие ме наричате Престъпница.
Аз съм това, което търсите, и това което постигате.
Аз съм това, което разпръснахте
и чието парчета сега събирате."...
...Искам да го забравя, имам нужда да обичам - само това, имам нужда да обичам...
Етикети:
чужди думи - мои мисли
Неделя, 2008, Май 11
I cry when angels deserve to DIE!!!
Поредната мислъл за самоубийство.
Нож
Пушка, 12 калибър
Скок от високо.. от достатъчно високо..
Успокойтелни ..Сънотворни... Антидепресанти..? Лекарства?!
Убийство...?
Масово..?
Защо?
Защо АЗ?
Живота.....
А ти мислиш ли за самоубийство понякога??
Нож
Пушка, 12 калибър
Скок от високо.. от достатъчно високо..
Успокойтелни ..Сънотворни... Антидепресанти..? Лекарства?!
Убийство...?
Масово..?
Защо?
Защо АЗ?
Живота.....
А ти мислиш ли за самоубийство понякога??
Етикети:
togava beshe taka
Абониране за:
Публикации (Atom)